Джигурово

  Публикувано

Исторически данни за село Джигурово

Село Джигурово е полупланинско село. Разположено е на един хълм в югозападната част на Пирин планина. За основаването и произхода на името му няма конкретни данни. Съществува едно предание, според което първите заселници са българи, между които твърде знатен е бил някой си чорбаджи Георги, когото наричали Гюро. Селото растяло под покровителството на хаджи Гюро и започнали да наричат селото Хаджигюровото село. От Хаджигюрово станало Аджигюрово, а след това Джигюрово, а днес Джигурово.

Преданието разказва също, че старото село е имало две черкви – „Света Неделя” и „Света Мария”. В един празничен ден /Задушница/ дошъл поп, който водел кон, вързал коня на поляната близо до църквата, за суров яворов кол. След литургията отвързал коня, без да изважда кола. Колът се хванал и израснал голям явор. Този явор е запазен и до днес – в него се е помещавала фурна.

Сега селото се населява от българи (местни и бежанци, преселени от Серско, Демирхисарско и Македония след войните от 1918-1925 г. ), турци и роми.

Още през `1910 г. по инициатива на Яне Сандански е взето решение да се построи училище на най-високото място в селото, но турците не одобрили посоченото място.Затова било избрано друго, по-закрито. Турците забранили построяването му и българите го построили нощно време – 1911 г.

През 1912 г. се обявява Балканската война и училището служи за сеновал на българската армия. След Първата световна война училището е довършено и учениците влизат в него. Пръв учител е Атанас Мъсърски от село Белевехчево. Това училище служи до 1962 г., когато е построена модерна и светла сграда.

През 1940 г. е избран първият читалищен съвет с председател Яни Иванов, под чието ръководство се купило радио.

Краят на Втората световна война заварва Джигурово затънало в беднота и невежество.

През 1946 г. селото е електрифицирано, а през 1954 г. вече има и радио. През 1945 г. е построено читалище „Просвета”, където се създават театрални и художествени колективи.

Днес, независимо от различната религиозна и етническа принадлежност, хората от селото живеят в мир и разбирателство. Заедно посрещат големите празници. Много от хората работят зад граница и по този начин повишават стандарта на живот на семействата си.

 

Контакти: Тел. 0746/ 98718                         

Кмет Тодор Тетимов